вторник, 9 ноември 2010 г.

Дъга


Вчера имаше дъга, зарадвах й се като малко дете, и заедно с голямата ми дъщеричка побързахме да я снимаме :)

3 коментара:

Krasimira каза...

Страхотни са станали снимките. Не отдавна имах късмета да наблюдавам подобно явление, но не успях да го запаметя по друг начин, освен чрез усещането, което остави у мен! :) Беше много красиво и уникално - сакаш виждаш мост, съставен от две дъги! Поражда се копнеж да усетиш какво би било да минеш по него... :)

Ралица Цолова каза...

Благодаря, Краси! Когато видя дъга, сякаш се връщам в детството, виждам се как рисувам в детската градина, или пък, как ми разказват чудни приказки за дъгата... а сега просто оставам без думи, удивена от чудесата на природата, и щастлива, че съм свободна да вдигна глава и да видя небето над себе си...ако тогава бях в офиса на работа, едва ли щях да забележа дъгата :)

Krasimira каза...

Интересни са думите ти... :) Наистина усещането е... просто мълчание. В такива моменти всички грижи остават на заден план пред независещата от нищо ежедневно красива и величествена природа. :)

Радвам се, че ти си открила своя начин да бъдеш свободна, да оползотворяваш всеки миг от живота си и да бъдеш щастлива! :) Пожелавам на всички последователи на блога ти, какъвто и път да са избрали в живота си, да успеят да намерят своето време да съзерцават дъгата...

Публикуване на коментар

 
;