сряда, 28 септември 2011 г.

Водно конче за Адела


Моите сладурки - кака Бели и Адела, ходят вече на детска градина и ясла. Бели с усмивка влиза в групата и забравя за мен още прекрачвайки прага на детската градина. Аделка обаче е още мъничка и изглежда трудно се адаптира в яслата, когато я заведа в градината, само като зърне учителките и почва да плаче... милата, за да не плаче учителките и дават да си носи шишето с вода, което и напомняло за мен и за дома, да не говорим, че я бях отучила да смуче залъгалка, но сега отново е пристрастена към нея, защото там и я дават уж да е по-спокойна. Когато следобед отида да я взема, е спокойна, но продължава да стиска шишето в ръка. Мислех че за около месец ще опознае другарчетата и ще спре така трагично да се разделя сутрин с мен :) но явно и трябва повечко време. За да не стиска шишето с вода реших да и ушия малка играчка. Ровейки се по блоговете вчера, попаднах на ето тази публикация на Chiges, водното и конче ме грабна веднага и реших да ушия едно за моята малка Аделка. Направих си шаблон, изрязах крилцата и тялото от плат и ги приших едно към друго, декорирах с копчета и се получи сладко водно конче.


Снощи го подарих на Адела и тя беше очарована :) игра си с него доста дълго и ревностно си го пазеше от любопитните ръчички на кака. Днес сутринта в яслата отново беше трагедия, противно на моите очаквания Адела пожела отново да се въоръжи с шишето, бибата и добави към тях водното конче... Вие имали ли сте подобен проблем и как се справихте с него?

5 коментара:

Addii каза...

Много е сладуресто и хубаво!

bejko каза...

Кончето е страхотно!Истината според мен за решаване на проблема е по-скоро някаква стара любима играчка,която да стои вечер в яслата и да я чака там!Така би приела мястото където отива за своеобразен дом .Но все пак всичко е строго индивидуално!Аз лчно нямах никакви проблеми с малката,която тръгна на ясла на година и три:). Изпробвай и успех!

Nelly каза...

Този проблем го решихме в яслата с кученцето Пепи.
Синът ми си нямаше любима играчка и затова взехме едно от плюшените му кученца и започнахме да му го слагаме в леглото когато ляга, да го целува за лека нощ, кръстихме го Пепи и започнахме да говорим за него - пепи иска това пепи иска онова....В случая играчката играе заместнтеля на мама и действа успокояващо на детето - то е преходния обект от мама към външния свят. Ако си няма любима играчка Адела, то тогава кръстете водното конче с някакво име и му вдъхнете живот, то ще му бъде добър утешител в ДГ.(завършила съм психология, но предпочетох да ти разкажа нашата история вместо някаква психологическа теория)
Та с Пепи заспиваше задължително, в яслата не го даваше на никого и продължи да спи с него чак до 4та група, когато за първи път не го взе със себе си на лагер,защото другите деца щели да му се смеят. Успех!

Miss Emerald каза...

Толкова сладко, меко и гушкаво водно конче! Смятам, че просто й трябва период, за да го приеме още повече като свързващ елемент между яслата и мама и у дома. Нели смятам, че е дала много добър съвет. За съжаление баткото тръгна направо първа група и не съм имала проблем в началото, принцесата и нея смятам да дам направо първа група, но все още е рано. Стискам палци съвсем скоро водното конче да е утеха за малката Адела и спокойно да отива в групата. За да може и мама да е по-спокойна!

Valchen каза...

Много красиво водно конче! Дано малката кукла бързо да привикне с негова помощ към яслата. Моята дъщеричка така и не свикна с яслата, всяка сутрин се дереше, че не иска на ясла, толкова ми беше жал. Дори първия месец в градината продължи същото, но след това си намери приятелки и сега няма проблем - целува ме, пийва водичка от шишенцето, грабва си играчката и влиза бодро-бодро!

Публикуване на коментар

 
;