Моите сладурки - кака Бели и Адела, ходят вече на детска градина и ясла. Бели с усмивка влиза в групата и забравя за мен още прекрачвайки прага на детската градина. Аделка обаче е още мъничка и изглежда трудно се адаптира в яслата, когато я заведа в градината, само като зърне учителките и почва да плаче... милата, за да не плаче учителките и дават да си носи шишето с вода, което и напомняло за мен и за дома, да не говорим, че я бях отучила да смуче залъгалка, но сега отново е пристрастена към нея, защото там и я дават уж да е по-спокойна. Когато следобед отида да я взема, е спокойна, но продължава да стиска шишето в ръка. Мислех че за около месец ще опознае другарчетата и ще спре така трагично да се разделя сутрин с мен :) но явно и трябва повечко време. За да не стиска шишето с вода реших да и ушия малка играчка. Ровейки се по блоговете вчера, попаднах на ето тази публикация на Chiges, водното и конче ме грабна веднага и реших да ушия едно за моята малка Аделка. Направих си шаблон, изрязах крилцата и тялото от плат и ги приших едно към друго, декорирах с копчета и се получи сладко водно конче.
Снощи го подарих на Адела и тя беше очарована :) игра си с него доста дълго и ревностно си го пазеше от любопитните ръчички на кака. Днес сутринта в яслата отново беше трагедия, противно на моите очаквания Адела пожела отново да се въоръжи с шишето, бибата и добави към тях водното конче... Вие имали ли сте подобен проблем и как се справихте с него?
5 коментара:
Много е сладуресто и хубаво!
Кончето е страхотно!Истината според мен за решаване на проблема е по-скоро някаква стара любима играчка,която да стои вечер в яслата и да я чака там!Така би приела мястото където отива за своеобразен дом .Но все пак всичко е строго индивидуално!Аз лчно нямах никакви проблеми с малката,която тръгна на ясла на година и три:). Изпробвай и успех!
Този проблем го решихме в яслата с кученцето Пепи.
Синът ми си нямаше любима играчка и затова взехме едно от плюшените му кученца и започнахме да му го слагаме в леглото когато ляга, да го целува за лека нощ, кръстихме го Пепи и започнахме да говорим за него - пепи иска това пепи иска онова....В случая играчката играе заместнтеля на мама и действа успокояващо на детето - то е преходния обект от мама към външния свят. Ако си няма любима играчка Адела, то тогава кръстете водното конче с някакво име и му вдъхнете живот, то ще му бъде добър утешител в ДГ.(завършила съм психология, но предпочетох да ти разкажа нашата история вместо някаква психологическа теория)
Та с Пепи заспиваше задължително, в яслата не го даваше на никого и продължи да спи с него чак до 4та група, когато за първи път не го взе със себе си на лагер,защото другите деца щели да му се смеят. Успех!
Толкова сладко, меко и гушкаво водно конче! Смятам, че просто й трябва период, за да го приеме още повече като свързващ елемент между яслата и мама и у дома. Нели смятам, че е дала много добър съвет. За съжаление баткото тръгна направо първа група и не съм имала проблем в началото, принцесата и нея смятам да дам направо първа група, но все още е рано. Стискам палци съвсем скоро водното конче да е утеха за малката Адела и спокойно да отива в групата. За да може и мама да е по-спокойна!
Много красиво водно конче! Дано малката кукла бързо да привикне с негова помощ към яслата. Моята дъщеричка така и не свикна с яслата, всяка сутрин се дереше, че не иска на ясла, толкова ми беше жал. Дори първия месец в градината продължи същото, но след това си намери приятелки и сега няма проблем - целува ме, пийва водичка от шишенцето, грабва си играчката и влиза бодро-бодро!
Публикуване на коментар